Винаги ме е било яд да видя страхотни идеи, буквално погребани под зле написан текст. Често съм се чувствала ограбена да изгубя времето си в четене на нещо, което накрая се оказва нищо. Объркани, неясни и хаотични текстове пред очите ми са водили до печални последствия за всички замесени. А немарливо писане направо ме е изкарвало от нерви.

Чудех се. Тези хора не разбират ли, че по този начин губят. Губят време, губят престиж, губят доверие, губят пари.

Защо не пишат както трябва?! 

Един ден преди близо 3 години получих съобщение от далечен приятел. Алекс. Специалист по софтуер и трейдър любител в свободното време. Покрай хобито си попаднал на клип със съвети за бизнес просперитет от щатски милионер – гуру в търговията на световните борси. Накратко съветът е един. Ако искате да успеете, научете се да пишете като журналисти.

„Ще ме научиш ли да пиша бързо, кратко и ясно?“, попита ме Алекс.

Често му се налагало да води писмена кореспонденция. И на свой гръб усетил щетата от това да не го разбират. Така решил за себе си, че трябва да усвои това умение.

Тогава осъзнах,че съм в грешка.

Грешка е, че хората не искат или не умеят да пишат добре. Истината е, че не им се е налагало да го правят. Затова не знаят как. Дори не знаят, че е възможно. Животът и заниманията им са ги пратили в други посоки. Не по-малко умни, успешни, печеливши или престижни. Просто други.

А аз съм имала привилегията да попадна в среда, където се пише. Да разбера правилата. Да се уча от най-добрите. Лично да се убедя в безспорната ефективност на един добре написан текст. И в продължение на 18 години успешно да изкарвам хляба си именно чрез това.

Защото журналистическите материали също са стока. 

А писаното слово е инструментът те да бъдат продадени. Колкото по-добро е то, толкова по-високи са продажбите.

Вярвам, че това важи за ВСИЧКИ продажби.

Така, благодарение на Алекс, се роди идеята за „Разбери ме“.  За което му благодаря!